10.04.2025 г., 7:49

Дали били сме

304 4 4

Когато всяко зло погълне от своята отрова...

и усети вкуса на горчив бадем!?

Дали ще се помоли, ще попита,

за какво човека е роден.

 

Кога доброто ще извика...стига мъки!?

И дали нещо тук ,не вярвам да се промени.

Камбаните отдавна не звънят...

и паяци спокойно в тях живеят.

 

Народ с история,"Реве"защо ли...

слаб ли е,обезверен и как заспива

какви ,приказки разказва на своите деца.

Че имало е,Българи...герой,Били.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Приятели за коментарите за любими и за прочита!Хубава вечер на всички!До нови!
  • https://bulgarianhistory.org/the-outlook-chast-purva/ Приятелю Младене, малко е дългичко за четене това материалче, но не е писано от нашенец. Американец е автора. На някои от събитията е бил очевидец. Има едно място, много показателно, където обяснява, как е реагирал народа, при получаване на повиквателните за мобилизация...Дори само тази история да имахме, тия 150 години ,, свобода ", пак са достатъчни, за да ни покажат, че всеки народ има славни моменти, има и дни на позор. Един факт обаче, няма как да се скрие. Над 1300 години име на държава. Мисля че само това е достатъчно.
  • Лично аз не вярвам в басните, че българите са имали някога велика история. Откакто печенегите са ги погълнали, нищо хубаво не е останало. Останала е някаква утайка, която се бълника от 681-ва година, та досега. Но много ми хареса, Приятелю, твоето:

    "Камбаните отдавна не звънят...
    и паяци спокойно в тях живеят."

    Образно и разтърсващо е, като старите калеври от една знаменита картина на Ван Гог! Поздравление!
  • "Камбаните отдавна не звънят...
    и паяци спокойно в тях живеят".... Колко тъжно и истинско, приятелю ... Но, ние сме "народ с история"- били сме и ще бъдем!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...