19 jul 2022, 18:52

Дали напразно чака ме Луната

  Poesía » Otra
514 0 0

 

Луната пълнолика,

кръглолика,

ме вика

"Достигни ме,

докосни ме,

целуни ме"

И се опитвам,

уж политвам,

но не стигам

отклонен,

във плен

пленен

от някоя звезда

със красота

разбиваща нощта...

 

Но тя, Луната,

в небесата

над земята

надеждата си пази

и мен не мрази

във страстта си...

 

И тъй докато пак заспя,

в нощта,

когато пак гласът

й ме зове,

а аз разтварям пак криле,

но за къде?...

 

17.01.2022.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...