19 jul 2022, 18:52

Дали напразно чака ме Луната

  Poesía » Otra
510 0 0

 

Луната пълнолика,

кръглолика,

ме вика

"Достигни ме,

докосни ме,

целуни ме"

И се опитвам,

уж политвам,

но не стигам

отклонен,

във плен

пленен

от някоя звезда

със красота

разбиваща нощта...

 

Но тя, Луната,

в небесата

над земята

надеждата си пази

и мен не мрази

във страстта си...

 

И тъй докато пак заспя,

в нощта,

когато пак гласът

й ме зове,

а аз разтварям пак криле,

но за къде?...

 

17.01.2022.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...