19 июл. 2022 г., 18:52

Дали напразно чака ме Луната

513 0 0

 

Луната пълнолика,

кръглолика,

ме вика

"Достигни ме,

докосни ме,

целуни ме"

И се опитвам,

уж политвам,

но не стигам

отклонен,

във плен

пленен

от някоя звезда

със красота

разбиваща нощта...

 

Но тя, Луната,

в небесата

над земята

надеждата си пази

и мен не мрази

във страстта си...

 

И тъй докато пак заспя,

в нощта,

когато пак гласът

й ме зове,

а аз разтварям пак криле,

но за къде?...

 

17.01.2022.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...