Дали напразно чака ме Луната
507
0
0
Луната пълнолика,
кръглолика,
ме вика
"Достигни ме,
докосни ме,
целуни ме"
И се опитвам,
уж политвам,
но не стигам
отклонен,
във плен
пленен
от някоя звезда
със красота
разбиваща нощта...
Но тя, Луната,
в небесата
над земята
надеждата си пази
и мен не мрази
във страстта си...
И тъй докато пак заспя,
в нощта,
когато пак гласът
й ме зове,
а аз разтварям пак криле,
но за къде?...
17.01.2022.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
