Jul 19, 2022, 6:52 PM

Дали напразно чака ме Луната

  Poetry » Other
511 0 0

 

Луната пълнолика,

кръглолика,

ме вика

"Достигни ме,

докосни ме,

целуни ме"

И се опитвам,

уж политвам,

но не стигам

отклонен,

във плен

пленен

от някоя звезда

със красота

разбиваща нощта...

 

Но тя, Луната,

в небесата

над земята

надеждата си пази

и мен не мрази

във страстта си...

 

И тъй докато пак заспя,

в нощта,

когато пак гласът

й ме зове,

а аз разтварям пак криле,

но за къде?...

 

17.01.2022.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...