16 nov 2017, 13:18

Дали ще ми отива старостта!

  Poesía
1.2K 12 30

Ще се усмихвам ли отново след години,

когато ме споходи старостта,

или животът просто ще отмине,

превърнал ме в мърмореща и зла!

 

Дали ще бъда все така щастлива,

че "Тя" не е при всекиго дошла!

И питам се, дали ще съм красива,

по външност, не, а по душа!

 

На мен дали ще ми отива

онази възраст, бяла и добра!

До своя старец вечер да заспивам

и с благодарност да се будя в утринта!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скъпа ми Ирина...!!! Чета коментара ти и се заливам от смях така ми се иска да мога да те прегърна, защото си една мила душица! Избрала си най-верният път, да останеш млада по дух, усмихната и много позитивна, именно това е ключът към щастието, но за жалост на доста хора им убягва! Благодаря ти от сърце за милите думи!
  • Хем ме разсмя,хем пак ти се възхитих,Руми,какви въпроси те вълнуват...За каква старост и мърмореща зла говориш?Човек не се превръща,той или е,или не е,по рождение...Сложи си една моя снимка някъде/ха-ха-ха,,ама че пример!/ и живей,с главно Ж!!Виждаш ли аз какви ги върша,все се бутам при младите,и колкото по рождение имам,но и толкова придобивам от тях желание да не съм досадна,мърмореща и зла!!!А ти ще си хубава винаги,защото душата ти е хубава!!
  • За мен е истинско удоволствие да те приветствам, Вел! Благодаря ти, че ме навестяваш и винаги намираш добри думи!
  • Когато душата е бяла, всичко е ок. Тогава възрастта няма значение. Освен това питала ли си се дали звездите се интересуват от възрастта си? Те просто блестят... Поздрави, Руми!
  • Мила Пепи, благодаря ти, че си ми гостувала!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...