Nov 16, 2017, 1:18 PM

Дали ще ми отива старостта!

  Poetry
1.2K 12 30

Ще се усмихвам ли отново след години,

когато ме споходи старостта,

или животът просто ще отмине,

превърнал ме в мърмореща и зла!

 

Дали ще бъда все така щастлива,

че "Тя" не е при всекиго дошла!

И питам се, дали ще съм красива,

по външност, не, а по душа!

 

На мен дали ще ми отива

онази възраст, бяла и добра!

До своя старец вечер да заспивам

и с благодарност да се будя в утринта!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Скъпа ми Ирина...!!! Чета коментара ти и се заливам от смях така ми се иска да мога да те прегърна, защото си една мила душица! Избрала си най-верният път, да останеш млада по дух, усмихната и много позитивна, именно това е ключът към щастието, но за жалост на доста хора им убягва! Благодаря ти от сърце за милите думи!
  • Хем ме разсмя,хем пак ти се възхитих,Руми,какви въпроси те вълнуват...За каква старост и мърмореща зла говориш?Човек не се превръща,той или е,или не е,по рождение...Сложи си една моя снимка някъде/ха-ха-ха,,ама че пример!/ и живей,с главно Ж!!Виждаш ли аз какви ги върша,все се бутам при младите,и колкото по рождение имам,но и толкова придобивам от тях желание да не съм досадна,мърмореща и зла!!!А ти ще си хубава винаги,защото душата ти е хубава!!
  • За мен е истинско удоволствие да те приветствам, Вел! Благодаря ти, че ме навестяваш и винаги намираш добри думи!
  • Когато душата е бяла, всичко е ок. Тогава възрастта няма значение. Освен това питала ли си се дали звездите се интересуват от възрастта си? Те просто блестят... Поздрави, Руми!
  • Мила Пепи, благодаря ти, че си ми гостувала!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...