16.11.2017 г., 13:18

Дали ще ми отива старостта!

1.2K 12 30

Ще се усмихвам ли отново след години,

когато ме споходи старостта,

или животът просто ще отмине,

превърнал ме в мърмореща и зла!

 

Дали ще бъда все така щастлива,

че "Тя" не е при всекиго дошла!

И питам се, дали ще съм красива,

по външност, не, а по душа!

 

На мен дали ще ми отива

онази възраст, бяла и добра!

До своя старец вечер да заспивам

и с благодарност да се будя в утринта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпа ми Ирина...!!! Чета коментара ти и се заливам от смях така ми се иска да мога да те прегърна, защото си една мила душица! Избрала си най-верният път, да останеш млада по дух, усмихната и много позитивна, именно това е ключът към щастието, но за жалост на доста хора им убягва! Благодаря ти от сърце за милите думи!
  • Хем ме разсмя,хем пак ти се възхитих,Руми,какви въпроси те вълнуват...За каква старост и мърмореща зла говориш?Човек не се превръща,той или е,или не е,по рождение...Сложи си една моя снимка някъде/ха-ха-ха,,ама че пример!/ и живей,с главно Ж!!Виждаш ли аз какви ги върша,все се бутам при младите,и колкото по рождение имам,но и толкова придобивам от тях желание да не съм досадна,мърмореща и зла!!!А ти ще си хубава винаги,защото душата ти е хубава!!
  • За мен е истинско удоволствие да те приветствам, Вел! Благодаря ти, че ме навестяваш и винаги намираш добри думи!
  • Когато душата е бяла, всичко е ок. Тогава възрастта няма значение. Освен това питала ли си се дали звездите се интересуват от възрастта си? Те просто блестят... Поздрави, Руми!
  • Мила Пепи, благодаря ти, че си ми гостувала!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...