28 jun 2014, 11:37  

Дали ще остана 2014

  Poesía
681 0 2

Не, не знам аз - дали ще остана...

Неочаквани взимам решения.

Аз съм твърд. Но не чак от стомана.

Ала не е нужно да го споделям.

 

Всъщност аз съм пилот. А поетът -

той е вторият вътре в кокпита.

Мен отново ме очаква небето...

И след малко отново излитам.

 

Да, готов съм - за полети нови,

нови битки, с нови стихии.

Но усещам - ще се видим отново.

Пак ще видя очите ти мили.

 

Аз не знам - дали тук ще остана...

Той, ключът - е там, на таблото.

Всъщност аз съм залог за промяна -

във последната битка със злото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така ми дойде. И затова съм го казал така.
    Всъщност исках да кажа и още нещо.... Но то още не ми е дошло.
    Ала което е дошло - го казвам, както виждаш.
  • "Всъщност аз съм залог за промяна -
    във последната битка със злото."

    Много точно си го казал, споделям...

    Поздрави, Стефан!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...