28.06.2014 г., 11:37  

Дали ще остана 2014

682 0 2

Не, не знам аз - дали ще остана...

Неочаквани взимам решения.

Аз съм твърд. Но не чак от стомана.

Ала не е нужно да го споделям.

 

Всъщност аз съм пилот. А поетът -

той е вторият вътре в кокпита.

Мен отново ме очаква небето...

И след малко отново излитам.

 

Да, готов съм - за полети нови,

нови битки, с нови стихии.

Но усещам - ще се видим отново.

Пак ще видя очите ти мили.

 

Аз не знам - дали тук ще остана...

Той, ключът - е там, на таблото.

Всъщност аз съм залог за промяна -

във последната битка със злото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така ми дойде. И затова съм го казал така.
    Всъщност исках да кажа и още нещо.... Но то още не ми е дошло.
    Ала което е дошло - го казвам, както виждаш.
  • "Всъщност аз съм залог за промяна -
    във последната битка със злото."

    Много точно си го казал, споделям...

    Поздрави, Стефан!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...