28 июн. 2014 г., 11:37  

Дали ще остана 2014

680 0 2

Не, не знам аз - дали ще остана...

Неочаквани взимам решения.

Аз съм твърд. Но не чак от стомана.

Ала не е нужно да го споделям.

 

Всъщност аз съм пилот. А поетът -

той е вторият вътре в кокпита.

Мен отново ме очаква небето...

И след малко отново излитам.

 

Да, готов съм - за полети нови,

нови битки, с нови стихии.

Но усещам - ще се видим отново.

Пак ще видя очите ти мили.

 

Аз не знам - дали тук ще остана...

Той, ключът - е там, на таблото.

Всъщност аз съм залог за промяна -

във последната битка със злото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така ми дойде. И затова съм го казал така.
    Всъщност исках да кажа и още нещо.... Но то още не ми е дошло.
    Ала което е дошло - го казвам, както виждаш.
  • "Всъщност аз съм залог за промяна -
    във последната битка със злото."

    Много точно си го казал, споделям...

    Поздрави, Стефан!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...