Не, не знам аз - дали ще остана...
Неочаквани взимам решения.
Аз съм твърд. Но не чак от стомана.
Ала не е нужно да го споделям.
Всъщност аз съм пилот. А поетът -
той е вторият вътре в кокпита.
Мен отново ме очаква небето...
И след малко отново излитам.
Да, готов съм - за полети нови,
нови битки, с нови стихии.
Но усещам - ще се видим отново.
Пак ще видя очите ти мили.
Аз не знам - дали тук ще остана...
Той, ключът - е там, на таблото.
Всъщност аз съм залог за промяна -
във последната битка със злото.
© Стефан Янев Все права защищены
Всъщност исках да кажа и още нещо.... Но то още не ми е дошло.
Ала което е дошло - го казвам, както виждаш.