Яким (Яким Дянков)
4 153

1 sept 2009, 10:38

Данте

Poesía » Otra

837 0 3

Портрет, съвсем обикновен,

от древната стена ме гледа -

несправедливо набеден

за зъл и страшен като веда.

Не образът извиква страх,

а силата на дух чутовен,

описал всеки земен грях

с естествено човешко слово.

До днес душата тръпне в смут,

щом спре пред адовите двори.

Мълчи божественият шут.

Човекът - Данте ми говори .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tsofa (Марин Цанков)

Пак харесах!

"Мълчи божественият шут.
Човекът - Данте ми говори ."

А това ще го запомня!

2009-09-08T16:56:15+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Прекрасен и мъдър стих! "Мълчи божественият шут.Човекът-Данте ми говори".-Обикновено, четем дадено произведение, но почти никога не се замисляме за автора, за неговата обикновена човешка същност, а ти си го направил и това ми харесва много!Браво!

2009-09-02T18:43:30+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Оригинален стих!
Поздравявам те!

2009-09-01T11:30:22+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0