1 сент. 2009 г., 10:38

Данте 

  Поэзия » Другая
637 0 3

Портрет, съвсем обикновен,

от древната стена ме гледа -

несправедливо набеден

за зъл и страшен като веда.

 

Не образът извиква страх,

а силата на дух чутовен,

описал всеки земен грях

с естествено човешко слово.

 

До днес душата тръпне в смут,

щом спре пред адовите двори.

Мълчи божественият шут.

Човекът - Данте ми говори .

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пак харесах!

    "Мълчи божественият шут.
    Човекът - Данте ми говори ."

    А това ще го запомня!
  • Прекрасен и мъдър стих! "Мълчи божественият шут.Човекът-Данте ми говори".-Обикновено, четем дадено произведение, но почти никога не се замисляме за автора, за неговата обикновена човешка същност, а ти си го направил и това ми харесва много!Браво!
  • Оригинален стих!
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??