1 сент. 2009 г., 10:38

Данте

836 0 3

Портрет, съвсем обикновен,

от древната стена ме гледа -

несправедливо набеден

за зъл и страшен като веда.

 

Не образът извиква страх,

а силата на дух чутовен,

описал всеки земен грях

с естествено човешко слово.

 

До днес душата тръпне в смут,

щом спре пред адовите двори.

Мълчи божественият шут.

Човекът - Данте ми говори .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак харесах!

    "Мълчи божественият шут.
    Човекът - Данте ми говори ."

    А това ще го запомня!
  • Прекрасен и мъдър стих! "Мълчи божественият шут.Човекът-Данте ми говори".-Обикновено, четем дадено произведение, но почти никога не се замисляме за автора, за неговата обикновена човешка същност, а ти си го направил и това ми харесва много!Браво!
  • Оригинален стих!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...