1.09.2009 г., 10:38

Данте

838 0 3

Портрет, съвсем обикновен,

от древната стена ме гледа -

несправедливо набеден

за зъл и страшен като веда.

 

Не образът извиква страх,

а силата на дух чутовен,

описал всеки земен грях

с естествено човешко слово.

 

До днес душата тръпне в смут,

щом спре пред адовите двори.

Мълчи божественият шут.

Човекът - Данте ми говори .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак харесах!

    "Мълчи божественият шут.
    Човекът - Данте ми говори ."

    А това ще го запомня!
  • Прекрасен и мъдър стих! "Мълчи божественият шут.Човекът-Данте ми говори".-Обикновено, четем дадено произведение, но почти никога не се замисляме за автора, за неговата обикновена човешка същност, а ти си го направил и това ми харесва много!Браво!
  • Оригинален стих!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...