1.09.2009 г., 10:38

Данте

835 0 3

Портрет, съвсем обикновен,

от древната стена ме гледа -

несправедливо набеден

за зъл и страшен като веда.

 

Не образът извиква страх,

а силата на дух чутовен,

описал всеки земен грях

с естествено човешко слово.

 

До днес душата тръпне в смут,

щом спре пред адовите двори.

Мълчи божественият шут.

Човекът - Данте ми говори .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак харесах!

    "Мълчи божественият шут.
    Човекът - Данте ми говори ."

    А това ще го запомня!
  • Прекрасен и мъдър стих! "Мълчи божественият шут.Човекът-Данте ми говори".-Обикновено, четем дадено произведение, но почти никога не се замисляме за автора, за неговата обикновена човешка същност, а ти си го направил и това ми харесва много!Браво!
  • Оригинален стих!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...