Портрет, съвсем обикновен,
от древната стена ме гледа -
несправедливо набеден
за зъл и страшен като веда.
Не образът извиква страх,
а силата на дух чутовен,
описал всеки земен грях
с естествено човешко слово.
До днес душата тръпне в смут,
щом спре пред адовите двори.
Мълчи божественият шут.
Човекът - Данте ми говори .
© Яким Дянков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
