ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
30 may 2011, 0:18

Дар

1.2K 0 33

Морето – скитник побелял

от вълнилата си безкрайни,

завива  с пръскавия шал

в косите ти – солени тайни...

 

Надува  гларусов фанфар

до пожълтяване Луната

и лъски златни стрелка фар,

из мислите ни - с вкус на лято...

 

Дъхът ти – в длани приютен,

в сърцето ми топлика бризва

и шоколад със цвят на тен

очите ми в мечта отгризват...

 

Прибоят тихо стеле нар

от песъчинкови куплети -

една звезда ни хвърли дар,

запалил устните ни слети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0