ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
May 30, 2011, 12:18 AM

Дар

  Poetry » Love
1.2K 0 33

Морето – скитник побелял

от вълнилата си безкрайни,

завива  с пръскавия шал

в косите ти – солени тайни...

 

Надува  гларусов фанфар

до пожълтяване Луната

и лъски златни стрелка фар,

из мислите ни - с вкус на лято...

 

Дъхът ти – в длани приютен,

в сърцето ми топлика бризва

и шоколад със цвят на тен

очите ми в мечта отгризват...

 

Прибоят тихо стеле нар

от песъчинкови куплети -

една звезда ни хвърли дар,

запалил устните ни слети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0