Дар
Морето – скитник побелял
от вълнилата си безкрайни,
завива с пръскавия шал
в косите ти – солени тайни...
Надува гларусов фанфар
до пожълтяване Луната
и лъски златни стрелка фар,
из мислите ни - с вкус на лято...
Дъхът ти – в длани приютен,
в сърцето ми топлика бризва
и шоколад със цвят на тен
очите ми в мечта отгризват...
Прибоят тихо стеле нар
от песъчинкови куплети -
една звезда ни хвърли дар,
запалил устните ни слети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
