5 abr 2007, 22:29

Дар от Бога

  Poesía
1.2K 0 5

Кръвта във вените му кипна,

светът зловещ се завъртя.

По пътя непознат човек му викна

и някак подсъзнателно го спря...

 

Не знам кой беше, нито от къде изкочи...

Сякаш дар от Бога!

Като ангел пътя му посочи...

Научи го на думите “аз мога!’

 

Забравил мъката безрайна,

поставил връх на идеала...

И като птица всеотдайна,

започна сам съдбата си да дяла!

 

Учудена от силата могъща,

която върна го от “гроба”...

Видях как живота го поглъща,

живот на бебе във утроба.

 

Един тласък му бе стигнал

живота си да подреди.

Бездомник беше го настигнал

и спрял, преди да полети.

 

Видя спасителя след време -

човекът, дал му живина!

И с опряно във земята теме,

покани го в дома си и подаде му ръка...

 

Ала той отказа му с усмивка,

не искаше в постройка да живее...

земя-легло, небе-завивка

и радост, щом слънцето изгрее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...