5 abr 2007, 22:29

Дар от Бога

  Poesía
1.2K 0 5

Кръвта във вените му кипна,

светът зловещ се завъртя.

По пътя непознат човек му викна

и някак подсъзнателно го спря...

 

Не знам кой беше, нито от къде изкочи...

Сякаш дар от Бога!

Като ангел пътя му посочи...

Научи го на думите “аз мога!’

 

Забравил мъката безрайна,

поставил връх на идеала...

И като птица всеотдайна,

започна сам съдбата си да дяла!

 

Учудена от силата могъща,

която върна го от “гроба”...

Видях как живота го поглъща,

живот на бебе във утроба.

 

Един тласък му бе стигнал

живота си да подреди.

Бездомник беше го настигнал

и спрял, преди да полети.

 

Видя спасителя след време -

човекът, дал му живина!

И с опряно във земята теме,

покани го в дома си и подаде му ръка...

 

Ала той отказа му с усмивка,

не искаше в постройка да живее...

земя-легло, небе-завивка

и радост, щом слънцето изгрее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...