Дар от Бога
Кръвта във вените му кипна,
светът зловещ се завъртя.
По пътя непознат човек му викна
и някак подсъзнателно го спря...
Не знам кой беше, нито от къде изкочи...
Сякаш дар от Бога!
Като ангел пътя му посочи...
Научи го на думите “аз мога!’
Забравил мъката безрайна,
поставил връх на идеала...
И като птица всеотдайна,
започна сам съдбата си да дяла!
Учудена от силата могъща,
която върна го от “гроба”...
Видях как живота го поглъща,
живот на бебе във утроба.
Един тласък му бе стигнал
живота си да подреди.
Бездомник беше го настигнал
и спрял, преди да полети.
Видя спасителя след време -
човекът, дал му живина!
И с опряно във земята теме,
покани го в дома си и подаде му ръка...
Ала той отказа му с усмивка,
не искаше в постройка да живее...
земя-легло, небе-завивка
и радост, щом слънцето изгрее.
© Елмо All rights reserved.
