Толкова време тънех в неведение,

а вие зад гърба ми сте се смели.

Но днес получих своето видение –

и двамата сърцето ми сте взели.

Ти приятелката най-добра ми беше,

той – любовта ми, обсебващо болна.

Със вас времето ми бързо летеше,

но спря. Разбрах лъжата ви долна.

И двамата дълго ви гледах в очите,

на раменете ви плачех и се смях,

а вие уж ми бършехте сълзите

зарад вас проляти. С месеци не спях.

Ти, приятелко, ли си била, кажи,

другата жена в мислите му нощем?

Питам, с теб ли той ми изневери

и опозори съюза ни свещен?

Как можахте да ме предадете?

А аз ви се доверявах изцяло.

Ако искате, всичко ми вземете,

морето ми отдавна е преляло.

Вървете си и двамата! Далече

отидете, за да ви забравя.

Душата ми изгубена е вече

и не знам какво мога да направя.

Нямам избор, ще продължа напред.

Ще загърбя вашата измяна

и пред себе си аз обещавам –

повече в сълзи не ще съм обляна!