3.09.2010 г., 23:33

* * *

594 0 0

 

 

Толкова време тънех в неведение,

а вие зад гърба ми сте се смели.

Но днес получих своето видение –

и двамата сърцето ми сте взели.

 

Ти приятелката най-добра ми беше,

той – любовта ми, обсебващо болна.

Със вас времето ми бързо летеше,

но спря. Разбрах лъжата ви долна.

 

И двамата дълго ви гледах в очите,

на раменете ви плачех и се смях,

а вие уж ми бършехте сълзите

зарад вас проляти. С месеци не спях.

 

Ти, приятелко, ли си била, кажи,

другата жена в мислите му нощем?

Питам, с теб ли той ми изневери

и опозори съюза ни свещен?

 

Как можахте да ме предадете?

А аз ви се доверявах изцяло.

Ако искате, всичко ми вземете,

морето ми отдавна е преляло.

 

Вървете си и двамата! Далече

отидете, за да ви забравя.

Душата ми изгубена е вече

и не знам какво мога да направя.

 

Нямам избор, ще продължа напред.

Ще загърбя вашата измяна

и пред себе си аз обещавам –

повече в сълзи не ще съм обляна!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...