3 сент. 2010 г., 23:33

* * * 

  Поэзия
500 0 0
Толкова време тънех в неведение,
а вие зад гърба ми сте се смели.
Но днес получих своето видение –
и двамата сърцето ми сте взели.
Ти приятелката най-добра ми беше,
той – любовта ми, обсебващо болна.
Със вас времето ми бързо летеше,
но спря. Разбрах лъжата ви долна.
И двамата дълго ви гледах в очите,
на раменете ви плачех и се смях,
а вие уж ми бършехте сълзите
зарад вас проляти. С месеци не спях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??