Sep 3, 2010, 11:33 PM

* * * 

  Poetry
498 0 0
Толкова време тънех в неведение,
а вие зад гърба ми сте се смели.
Но днес получих своето видение –
и двамата сърцето ми сте взели.
Ти приятелката най-добра ми беше,
той – любовта ми, обсебващо болна.
Със вас времето ми бързо летеше,
но спря. Разбрах лъжата ви долна.
И двамата дълго ви гледах в очите,
на раменете ви плачех и се смях,
а вие уж ми бършехте сълзите
зарад вас проляти. С месеци не спях. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??