9 jun 2018, 10:32  

Дебрите на тишината

  Poesía » Otra
1.2K 2 3

Със сепнат стон проникна

в дебрите на тишината

втривайки нежни пулсации

между V-образните стени на Ада.

Прокъсвайки тясната

влажна мембрана,

слива живота и смъртта

в капсулата горестна наслада.

Невинноста забулена избяга.

На нейно място

феята на похотта

бясно, демонски захапа

врата на монаха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! В любими е вече!
  • Интересно! Представям си Богиня Венера с вампирски зъби, изкушила монаха и захапала го за врата... Той вече не е монах. Той е нейн жрец... Хареса ми! Поздрав!
  • Добре е.
    Допуснал си технически грешки.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...