9.06.2018 г., 10:32  

Дебрите на тишината

1.3K 2 3

Със сепнат стон проникна

в дебрите на тишината

втривайки нежни пулсации

между V-образните стени на Ада.

Прокъсвайки тясната

влажна мембрана,

слива живота и смъртта

в капсулата горестна наслада.

Невинноста забулена избяга.

На нейно място

феята на похотта

бясно, демонски захапа

врата на монаха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! В любими е вече!
  • Интересно! Представям си Богиня Венера с вампирски зъби, изкушила монаха и захапала го за врата... Той вече не е монах. Той е нейн жрец... Хареса ми! Поздрав!
  • Добре е.
    Допуснал си технически грешки.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...