Jun 9, 2018, 10:32 AM  

Дебрите на тишината 

  Poetry » Other
915 2 3

Със сепнат стон проникна

в дебрите на тишината

втривайки нежни пулсации

между V-образните стени на Ада.

Прокъсвайки тясната

влажна мембрана,

слива живота и смъртта

в капсулата горестна наслада.

Невинноста забулена избяга.

На нейно място

феята на похотта

бясно, демонски захапа

врата на монаха.

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса! В любими е вече!
  • Интересно! Представям си Богиня Венера с вампирски зъби, изкушила монаха и захапала го за врата... Той вече не е монах. Той е нейн жрец... Хареса ми! Поздрав!
  • Добре е.
    Допуснал си технически грешки.
Random works
: ??:??