Дебрите на тишината

Poetry » Other

1.2K 2 3

Със сепнат стон проникна

в дебрите на тишината

втривайки нежни пулсации

между V-образните стени на Ада.

Прокъсвайки тясната

влажна мембрана,

слива живота и смъртта

в капсулата горестна наслада.

Невинноста забулена избяга.

На нейно място

феята на похотта

бясно, демонски захапа

врата на монаха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nakonakov (Нако Наков)

Много ми хареса! В любими е вече!

2018-06-11T10:58:42+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Интересно! Представям си Богиня Венера с вампирски зъби, изкушила монаха и захапала го за врата... Той вече не е монах. Той е нейн жрец... Хареса ми! Поздрав!

2018-06-11T09:30:02+03:00
генек (Георги Коновски)

Добре е.
Допуснал си технически грешки.

2018-06-10T15:12:47+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0