3 dic 2018, 9:24

Деца

  Poesía
541 0 0

Децата с кални галоши,

копнеещи за захарно петле.

Никой не ги помни вече.

Сега имаме други приоритети.

 

Децата с вълнени чорапи и сополи,

яли попара на закуска и пръжки на вечеря.

Газили в кал и сняг да стигнат до училище.

Децата, които знаеха, че животът е това.

 

Децата, които сечаха дърва

през зимната ваканция.

Децата, които не бяха деца,

но на свещи урока сричаха.

 

Онези деца вече ги няма.

Филията с мас и сол е чужда.

Босите крака и ожулените лакти

принадлежат на друг свят.

 

Няма памук и захарни петлета,

няма колиби от папур и царевичак.

Няма ги някогашните хлапета,

боси и сополиви, но винаги готови

да покорят сами света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...