3 dic 2018, 9:24

Деца

  Poesía
546 0 0

Децата с кални галоши,

копнеещи за захарно петле.

Никой не ги помни вече.

Сега имаме други приоритети.

 

Децата с вълнени чорапи и сополи,

яли попара на закуска и пръжки на вечеря.

Газили в кал и сняг да стигнат до училище.

Децата, които знаеха, че животът е това.

 

Децата, които сечаха дърва

през зимната ваканция.

Децата, които не бяха деца,

но на свещи урока сричаха.

 

Онези деца вече ги няма.

Филията с мас и сол е чужда.

Босите крака и ожулените лакти

принадлежат на друг свят.

 

Няма памук и захарни петлета,

няма колиби от папур и царевичак.

Няма ги някогашните хлапета,

боси и сополиви, но винаги готови

да покорят сами света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...