Децата с кални галоши,

копнеещи за захарно петле.

Никой не ги помни вече.

Сега имаме други приоритети.

Децата с вълнени чорапи и сополи,

яли попара на закуска и пръжки на вечеря.

Газили в кал и сняг да стигнат до училище.

Децата, които знаеха, че животът е това.

Децата, които сечаха дърва

през зимната ваканция.

Децата, които не бяха деца,

но на свещи урока сричаха.

Онези деца вече ги няма.

Филията с мас и сол е чужда.

Босите крака и ожулените лакти

принадлежат на друг свят.

Няма памук и захарни петлета,

няма колиби от папур и царевичак.

Няма ги някогашните хлапета,

боси и сополиви, но винаги готови

да покорят сами света.