3.12.2018 г., 9:24

Деца

538 0 0

Децата с кални галоши,

копнеещи за захарно петле.

Никой не ги помни вече.

Сега имаме други приоритети.

 

Децата с вълнени чорапи и сополи,

яли попара на закуска и пръжки на вечеря.

Газили в кал и сняг да стигнат до училище.

Децата, които знаеха, че животът е това.

 

Децата, които сечаха дърва

през зимната ваканция.

Децата, които не бяха деца,

но на свещи урока сричаха.

 

Онези деца вече ги няма.

Филията с мас и сол е чужда.

Босите крака и ожулените лакти

принадлежат на друг свят.

 

Няма памук и захарни петлета,

няма колиби от папур и царевичак.

Няма ги някогашните хлапета,

боси и сополиви, но винаги готови

да покорят сами света.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...