Dec 3, 2018, 9:24 AM

Деца

  Poetry
539 0 0

Децата с кални галоши,

копнеещи за захарно петле.

Никой не ги помни вече.

Сега имаме други приоритети.

 

Децата с вълнени чорапи и сополи,

яли попара на закуска и пръжки на вечеря.

Газили в кал и сняг да стигнат до училище.

Децата, които знаеха, че животът е това.

 

Децата, които сечаха дърва

през зимната ваканция.

Децата, които не бяха деца,

но на свещи урока сричаха.

 

Онези деца вече ги няма.

Филията с мас и сол е чужда.

Босите крака и ожулените лакти

принадлежат на друг свят.

 

Няма памук и захарни петлета,

няма колиби от папур и царевичак.

Няма ги някогашните хлапета,

боси и сополиви, но винаги готови

да покорят сами света.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...