22 sept 2013, 20:54  

Деца 

  Poesía » Otra
619 0 4

Позната стая, тихи думи
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.

Любов, полепнала в очите,
и пожълтял, невидим скрин,
а ние – топли като пити,
завиваме се да заспим,

затворили във нас вселени
и неумиращи слънца,
забравили какво е време
превръщаме се в две деца...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??