Sep 22, 2013, 8:54 PM  

Деца 

  Poetry » Other
643 0 4

Позната стая, тихи думи
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.

Любов, полепнала в очите,
и пожълтял, невидим скрин,
а ние – топли като пити,
завиваме се да заспим,

затворили във нас вселени
и неумиращи слънца,
забравили какво е време
превръщаме се в две деца...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??