5 jul 2013, 10:21  

Бодлива

950 0 21

"Омръзна ми да бъда таралеж"– Дочка Василева

 

Когато Бог ме е създавал,

наравно с всички добрини,

бодлички тайно ми поставил –

да ме предпазват от злини.

 

Когато някой ме нападне,

настръхвам като таралеж,

нанасям рани без пощада,

врага прогонвам надалеч.

 

В такива мигове разбирам –

това е моята съдба.

Навярно ще агонизирам,

ако не влизам във борба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С голямо закъснение благодаря на Сашо за стихотворния коментар и за оценката.
    Щастлива Есен ти пожелавам, Приятелю!
  • Душите им са волни като ветровете.
    Домът – на колела с едно небе.
    Богатството им – свободата.
    пътуват както прадедите с коне.

    А радостта им са децата,
    посрещат слънцето, дъгата.
    Така живеят, стига им реката,
    с огнъове, танци, за мига...
    -------------------------------------
    Красиво, кратко и образно!
    Поздрави, Ели!
  • Здравей, Миночка!
  • Росени от свободата!Много хубав стих,Елица!
  • Благодаря на Сеси и Маги, че оцениха краткостта като достойнство на стиха ми.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...