"Омръзна ми да бъда таралеж"– Дочка Василева
Когато Бог ме е създавал,
наравно с всички добрини,
бодлички тайно ми поставил –
да ме предпазват от злини.
Когато някой ме нападне,
настръхвам като таралеж,
нанасям рани без пощада,
врага прогонвам надалеч.
В такива мигове разбирам –
това е моята съдба.
Навярно ще агонизирам,
ако не влизам във борба.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
