16 mar 2017, 22:30

Деца в града

  Poesía » Civil
837 1 1

Вървят оръфани деца!

Количка стара с колела, те тикат

и търсят някакви неща!

Каква е тяхната мечта, се питам?

До тях пристъпя млада, жизнена жена,

не ги поглежда и ги отминава тя.

Ръцете им са мръсни, уморени.

Количката е тяхно вечно бреме.

Момичето държи в ръка похабена чантичка,

намерило я то сега в контейнера отзад.

Върви оръфан, тъжен свят!

Дете е то, а где са му правата?

То книгата не ще държи и до живот до кофата, ще си седи!

Вървят оръфани деца!

Количка стара тикат пак!

Къде е този техен свят?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Станева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...