16 mar 2017, 22:30

Деца в града

  Poesía » Civil
840 1 1

Вървят оръфани деца!

Количка стара с колела, те тикат

и търсят някакви неща!

Каква е тяхната мечта, се питам?

До тях пристъпя млада, жизнена жена,

не ги поглежда и ги отминава тя.

Ръцете им са мръсни, уморени.

Количката е тяхно вечно бреме.

Момичето държи в ръка похабена чантичка,

намерило я то сега в контейнера отзад.

Върви оръфан, тъжен свят!

Дете е то, а где са му правата?

То книгата не ще държи и до живот до кофата, ще си седи!

Вървят оръфани деца!

Количка стара тикат пак!

Къде е този техен свят?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Станева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...