Деца в града
Вървят оръфани деца!
Количка стара с колела, те тикат
и търсят някакви неща!
Каква е тяхната мечта, се питам?
До тях пристъпя млада, жизнена жена,
не ги поглежда и ги отминава тя.
Ръцете им са мръсни, уморени.
Количката е тяхно вечно бреме.
Момичето държи в ръка похабена чантичка,
намерило я то сега в контейнера отзад.
Върви оръфан, тъжен свят!
Дете е то, а где са му правата?
То книгата не ще държи и до живот до кофата, ще си седи!
Вървят оръфани деца!
Количка стара тикат пак!
Къде е този техен свят?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Станева Все права защищены
