16.03.2017 г., 22:30

Деца в града

836 1 1

Вървят оръфани деца!

Количка стара с колела, те тикат

и търсят някакви неща!

Каква е тяхната мечта, се питам?

До тях пристъпя млада, жизнена жена,

не ги поглежда и ги отминава тя.

Ръцете им са мръсни, уморени.

Количката е тяхно вечно бреме.

Момичето държи в ръка похабена чантичка,

намерило я то сега в контейнера отзад.

Върви оръфан, тъжен свят!

Дете е то, а где са му правата?

То книгата не ще държи и до живот до кофата, ще си седи!

Вървят оръфани деца!

Количка стара тикат пак!

Къде е този техен свят?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...