Mar 16, 2017, 10:30 PM

Деца в града

  Poetry » Civic
835 1 1

Вървят оръфани деца!

Количка стара с колела, те тикат

и търсят някакви неща!

Каква е тяхната мечта, се питам?

До тях пристъпя млада, жизнена жена,

не ги поглежда и ги отминава тя.

Ръцете им са мръсни, уморени.

Количката е тяхно вечно бреме.

Момичето държи в ръка похабена чантичка,

намерило я то сега в контейнера отзад.

Върви оръфан, тъжен свят!

Дете е то, а где са му правата?

То книгата не ще държи и до живот до кофата, ще си седи!

Вървят оръфани деца!

Количка стара тикат пак!

Къде е този техен свят?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...