18 oct 2017, 10:34

Деца в режим на изчакване

  Poesía » Civil
1.7K 11 26

Деца в режим на изчакване

(от цикъла „Низвергнатите”)

 

На всички дечица, недочакали решение от Фонда за лечение на деца…

                                                          

С треперещи, напукани ръце,

с прорязано от бръчките лице,

една жена, прегърбена на две

държеше некролога на дете…

 

То милото отиде си без време,

защо ли Господ нея не прибра

и как Смъртта можа да ѝ го вземе

защо, защо невинното избра???

 

Година крея – гаснеха надежди,

в очакване на пустите книжа,

а вместо тях на траурни одежди

обрече я държавната хазна.

 

Решението дълго се протака –

във фонда не останали пари,

бюджетът – малък – трябва да се чака,

но времето безмилостно лети.

 

Една жена с прекършени криле,

една жена с пресъхнали очи,

една жена погребала дете,

един народ убийствено мълчи…

 

Любомир Попов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Латинка! От сърце ти желая сбъдване на всички желания и най вече здраве и късмет!
  • "една жена погребала дете,
    един народ убийствено мълчи…"

    Споделям това, което си написал. За съжаление действителността в България е такава!
    Светли празници!
  • Здравей, Любо! Живи и здрави, Приятелю!
  • Убийствено за безчовечността, за нищетата, за убийственото лицемерно съвремие... Много силно!
  • Много силен стих, Любо! Казал си всичко и действителността е такава за съжаление.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....