18 oct 2017, 10:34

Деца в режим на изчакване

  Poesía » Civil
1.7K 11 26

Деца в режим на изчакване

(от цикъла „Низвергнатите”)

 

На всички дечица, недочакали решение от Фонда за лечение на деца…

                                                          

С треперещи, напукани ръце,

с прорязано от бръчките лице,

една жена, прегърбена на две

държеше некролога на дете…

 

То милото отиде си без време,

защо ли Господ нея не прибра

и как Смъртта можа да ѝ го вземе

защо, защо невинното избра???

 

Година крея – гаснеха надежди,

в очакване на пустите книжа,

а вместо тях на траурни одежди

обрече я държавната хазна.

 

Решението дълго се протака –

във фонда не останали пари,

бюджетът – малък – трябва да се чака,

но времето безмилостно лети.

 

Една жена с прекършени криле,

една жена с пресъхнали очи,

една жена погребала дете,

един народ убийствено мълчи…

 

Любомир Попов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Латинка! От сърце ти желая сбъдване на всички желания и най вече здраве и късмет!
  • "една жена погребала дете,
    един народ убийствено мълчи…"

    Споделям това, което си написал. За съжаление действителността в България е такава!
    Светли празници!
  • Здравей, Любо! Живи и здрави, Приятелю!
  • Убийствено за безчовечността, за нищетата, за убийственото лицемерно съвремие... Много силно!
  • Много силен стих, Любо! Казал си всичко и действителността е такава за съжаление.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...