Деца в режим на изчакване
Деца в режим на изчакване
(от цикъла „Низвергнатите”)
На всички дечица, недочакали решение от Фонда за лечение на деца…
С треперещи, напукани ръце,
с прорязано от бръчките лице,
една жена, прегърбена на две
държеше некролога на дете…
То милото отиде си без време,
защо ли Господ нея не прибра
и как Смъртта можа да ѝ го вземе
защо, защо невинното избра???
Година крея – гаснеха надежди,
в очакване на пустите книжа,
а вместо тях на траурни одежди
обрече я държавната хазна.
Решението дълго се протака –
във фонда не останали пари,
бюджетът – малък – трябва да се чака,
но времето безмилостно лети.
Една жена с прекършени криле,
една жена с пресъхнали очи,
една жена погребала дете,
един народ убийствено мълчи…
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
