Genereux (Любомир Попов)
133 1323
18.10.2017 г., 10:34 ч.

Деца в режим на изчакване 

  Поезия » Гражданска
1118 11 27

Деца в режим на изчакване

(от цикъла „Низвергнатите”)

 

На всички дечица, недочакали решение от Фонда за лечение на деца…

                                                          

С треперещи, напукани ръце,

с прорязано от бръчките лице,

една жена, прегърбена на две

държеше некролога на дете…

 

То милото отиде си без време,

защо ли Господ нея не прибра

и как Смъртта можа да ѝ го вземе

защо, защо невинното избра???

 

Година крея – гаснеха надежди,

в очакване на пустите книжа,

а вместо тях на траурни одежди

обрече я държавната хазна.

 

Решението дълго се протака –

във фонда не останали пари,

бюджетът – малък – трябва да се чака,

но времето безмилостно лети.

 

Една жена с прекършени криле,

една жена с пресъхнали очи,

една жена погребала дете,

един народ убийствено мълчи…

 

Любомир Попов

 

© Любомир Попов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Латинка! От сърце ти желая сбъдване на всички желания и най вече здраве и късмет!
  • "една жена погребала дете,
    един народ убийствено мълчи…"

    Споделям това, което си написал. За съжаление действителността в България е такава!
    Светли празници!
  • Здравей, Любо! Живи и здрави, Приятелю!
  • Убийствено за безчовечността, за нищетата, за убийственото лицемерно съвремие... Много силно!
  • Много силен стих, Любо! Казал си всичко и действителността е такава за съжаление.
  • Руми, Ники (Роби), Албена, трогнахте ме с Вашите мили коментари! От сърце Ви желая хубав ден!
  • Стих, който разтърсва... Стискам ти ръката, Любомире!... И без съмнение - в любими.
  • Много, много силен стих!...Много докосващо!..Съжалявам, че едва сега прочетох!...
    Поздравления за него, братле!...
  • Нямам думи, Любо! Поздравявам те за всяка една думичка!
  • Ели, Ани - благодаря Ви от сърце!
  • Много, много силно, просълзих се. Аплодирам те!
  • Споделям твоя справедлив гняв, Любо, и всичко, казано в коментарите...
    Дано ни чуят силните на деня!
  • Благодаря Ви Таня, Валя, Веси! Страдаме, когато децата ни си заминават през терминал 2, но е жестоко, когато безхаберието на чиновниците и държавата обрича на смърт невинни душици...
  • Познавам семейства, безсилни пред тази бюрократщина, Любо. А дечицата им малко по малко угасват... Затова го усетих и се разплаках... Поклон пред перото ти!
  • Боже, това хваща за гърлото! Великолепен стих, за престъплението наречено безхаберие.
  • Силно! Браво, Любо!
  • Пепи, Нина, Хари, радвам се че споделихте. Лина, благодаря, че постави в "любими".
  • Поздравления!Силно и разтърсващо!
  • Дълбоко затрогващо, социално...За съжаление, това е действителността!
  • Насълзи ме, Любо! В поетична форма е с още по-голям емоционален заряд!Поздравления!
  • Мая, Маргарита, Рени, Меги, Ани, Влади - благодаря Ви за съпричасността към този наболял проблем. Държава, която не се грижи за децата е обречена. Народ, който не отстоява правата си също!!! Дано се събудим!
  • Много ми хареса, дълбоко ме трогна:

    "Една жена с прекършени криле,
    една жена с пресъхнали очи,
    една жена погребала дете,
    един народ убийствено мълчи…"

    Поздравления, Любо!
  • Поздрав за позицията!
  • Много силен стих, Любо, дано отекне!
  • Безмълвна съм, Любо! ...с теб съм! Ти знаеш.
  • Без думи! Такава болезнена,публично известна истина! Поздравявам те!
  • !!!!!!!!!! Мълча...
Предложения
: ??:??