11 ago 2019, 7:47

Децата ми 

  Poesía
689 10 15

Понякога съм твърде пеперуден.

Понякога съм повече зъбат.

В неземна приказка! Дори прокуден,

мастилото е кръвния ми брат!

 

Пресичат граници и дишат рими.

Летят с душата ми като перце!

"Обречените" са ми най-любими –

начупен пъзел в моето сърце.

 

И всяко от децата ми – хвърчило!

Бездомно сякаш, а си има свят.

Звездите на небето приютило,

излято в стих, от чувствата изпят!

© Todos los derechos reservados

Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...
  727  23 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??