11.08.2019 г., 7:47 ч.

Децата ми 

  Поезия
586 10 15

Понякога съм твърде пеперуден.

Понякога съм повече зъбат.

В неземна приказка! Дори прокуден,

мастилото е кръвния ми брат!

 

Пресичат граници и дишат рими.

Летят с душата ми като перце!

"Обречените" са ми най-любими –

начупен пъзел в моето сърце.

 

И всяко от децата ми – хвърчило!

Бездомно сякаш, а си има свят.

Звездите на небето приютило,

излято в стих, от чувствата изпят!

© Всички права запазени

Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...
  626  23 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??