Децата ми
Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими.
Летят с душата ми като перце!
"Обречените" са ми най-любими –
начупен пъзел в моето сърце.
И всяко от децата ми – хвърчило!
Бездомно сякаш, а си има свят.
Звездите на небето приютило,
излято в стих, от чувствата изпят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
като пише така докосващо и това се случва. Благодаря - Nostalgia, Хари, Мая, Ники, Данида!
