Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач,
но също и в усмивки на хвърчило,
лъчи от Слънце са, или сълзи на здрач,
децата ми... създадени с мастило...
Не са достойни за поет от занаята,
но в тях съм себе си... понякога без граници...
Това съм аз - пътека синя в стихове излята,
поела към забравата... от пламъци... ...