14 mar 2012, 23:15

Децата ни растат във Интернет

  Poesía » Civil
869 0 5

Децата ни растат във Интернет!

Дори не крият своите години...

На детството вкусът им е отнет...

и мислят в образи екранносини...

 

И без да чувстват, техните сърца

превръщат се във електронни връзки...

А техните замислени лица

са затаили много мисли дръзки...

 

Децата ни, децата ни растат...

Очите им превръщат се в екрани

и в електронния си жизнен път

подбират само образи избрани...

 

Децата ни във мрежата растат...

Не знаят, че са всъщност заловени...

Те чувстват се уютно в този свят,

а от реалния са защитени...

 

Децата ни, децата ни нехаят...

А мрежата? О, тя не ги притиска!

Защото в нея докато играят, 

са пленници... дори и да не искат!

 

И ето – днес децата ни сърфират

във мрежата – оплетени от нея...

Осъдени – без право да избират!

Но да напуснат мрежата – не смеят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...