14 мар. 2012 г., 23:15

Децата ни растат във Интернет

873 0 5

Децата ни растат във Интернет!

Дори не крият своите години...

На детството вкусът им е отнет...

и мислят в образи екранносини...

 

И без да чувстват, техните сърца

превръщат се във електронни връзки...

А техните замислени лица

са затаили много мисли дръзки...

 

Децата ни, децата ни растат...

Очите им превръщат се в екрани

и в електронния си жизнен път

подбират само образи избрани...

 

Децата ни във мрежата растат...

Не знаят, че са всъщност заловени...

Те чувстват се уютно в този свят,

а от реалния са защитени...

 

Децата ни, децата ни нехаят...

А мрежата? О, тя не ги притиска!

Защото в нея докато играят, 

са пленници... дори и да не искат!

 

И ето – днес децата ни сърфират

във мрежата – оплетени от нея...

Осъдени – без право да избират!

Но да напуснат мрежата – не смеят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...