14 мар. 2012 г., 23:15

Децата ни растат във Интернет

872 0 5

Децата ни растат във Интернет!

Дори не крият своите години...

На детството вкусът им е отнет...

и мислят в образи екранносини...

 

И без да чувстват, техните сърца

превръщат се във електронни връзки...

А техните замислени лица

са затаили много мисли дръзки...

 

Децата ни, децата ни растат...

Очите им превръщат се в екрани

и в електронния си жизнен път

подбират само образи избрани...

 

Децата ни във мрежата растат...

Не знаят, че са всъщност заловени...

Те чувстват се уютно в този свят,

а от реалния са защитени...

 

Децата ни, децата ни нехаят...

А мрежата? О, тя не ги притиска!

Защото в нея докато играят, 

са пленници... дори и да не искат!

 

И ето – днес децата ни сърфират

във мрежата – оплетени от нея...

Осъдени – без право да избират!

Но да напуснат мрежата – не смеят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...