14 мар. 2012 г., 23:15

Децата ни растат във Интернет

874 0 5

Децата ни растат във Интернет!

Дори не крият своите години...

На детството вкусът им е отнет...

и мислят в образи екранносини...

 

И без да чувстват, техните сърца

превръщат се във електронни връзки...

А техните замислени лица

са затаили много мисли дръзки...

 

Децата ни, децата ни растат...

Очите им превръщат се в екрани

и в електронния си жизнен път

подбират само образи избрани...

 

Децата ни във мрежата растат...

Не знаят, че са всъщност заловени...

Те чувстват се уютно в този свят,

а от реалния са защитени...

 

Децата ни, децата ни нехаят...

А мрежата? О, тя не ги притиска!

Защото в нея докато играят, 

са пленници... дори и да не искат!

 

И ето – днес децата ни сърфират

във мрежата – оплетени от нея...

Осъдени – без право да избират!

Но да напуснат мрежата – не смеят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...