30 ago 2012, 14:53

Децата ни си тръгват

  Poesía » Civil
3.1K 1 11

ДЕЦАТА НИ СИ ТРЪГВАТ

 

Децата ни си тръгват от Родината...

Понесли тежки куфари със спомени.

Изопнали лица, отиват за чужбина,

като листа, от бурята подгонени.

 

Децата ни тъгуват за Родината.

Обръщат се с очи от сълзи блеснали.

И бавно тръгват към поминъка си,

в сърцата болка и вина понесли...

 

Децата ни сбогуват се с Родината!

В далечината махат със ръце.

Мъката горчива като залп изригва

и воплите  разтърсват раменете.

 

Децата ни отиват във чужбина...

Във синевата реем поглед празен.

"Отново ще се видим догодина!

Родината нехае... Нека Бог ви пази!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сигурна съм Ели, че познаваш тази болка...Аз вече 10 години живея с нея.
    И аз си поплаквам, когато те чета.
  • БОЖИЧКО,ТИ РАЗСТЪРСИ И МОЙТЕ РАМЕНЕ,А СЪРЦЕТО МИ...ТЕЖКО МИ БЕШЕ,ЗАЩОТО ПРОЧЕТОХ НЯКОЛКО ПЪТИ ,А СЪЛЗИТЕ МИ НЕ СПИРАХА.КОЛКО ИСТИНСКО,КУФАРИ ,РАЗДЯЛА.ДО БОЛКА ПОЗНАТО.ИЗЖИВЯХ РАЗДЯЛАТА С ДЕЦАТА И РОДИНАТА ОТНОВО,А СИ МИСЛЕХ ,ЧЕ С ГОДИНИТЕ СЪМ ГО ПРЕЖИВЯЛА,НО НЕ И НЕ!
  • Благодаря, Таня! Много си права в разсъжденията си за Родината. Първата ми редакция беше: "Родината не може..." и може би така ще остане...
    Но пък с"Държавата нехае..." бих изразила майчиният се гняв.
    Още веднъж, благодаря!
  • Може би "държавата нехае" ще е по-добре. Родината е родният дом, семейството, приятелите, забележителната природа и всичко онова, което никой не може да ни отнеме - българската душа и българската кръв; спомените и надеждите. В този смисъл Родината е с нас, където и да сме.
    Стихът е наситен с много тъга и същевременно с надежда - "Нека Бог ви пази!" Поздрави,Гени!
  • С всяка раздяла умира по нещо...
    Благодаря, Сиси!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...