ДЕЦАТА НИ СИ ТРЪГВАТ
Децата ни си тръгват от Родината...
Понесли тежки куфари със спомени.
Изопнали лица, отиват за чужбина,
като листа, от бурята подгонени.
Децата ни тъгуват за Родината.
Обръщат се с очи от сълзи блеснали.
И бавно тръгват към поминъка си,
в сърцата болка и вина понесли...
Децата ни сбогуват се с Родината!
В далечината махат със ръце.
Мъката горчива като залп изригва
и воплите разтърсват раменете.
Децата ни отиват във чужбина...
Във синевата реем поглед празен.
"Отново ще се видим догодина!
Родината нехае... Нека Бог ви пази!"
© Гени Все права защищены
И аз си поплаквам, когато те чета.