Децата ни си тръгват

Поэзия » Гражданская

3.1K 1 11

ДЕЦАТА НИ СИ ТРЪГВАТ

Децата ни си тръгват от Родината...

Понесли тежки куфари със спомени.

Изопнали лица, отиват за чужбина,

като листа, от бурята подгонени.

Децата ни тъгуват за Родината.

Обръщат се с очи от сълзи блеснали.

И бавно тръгват към поминъка си,

в сърцата болка и вина понесли...

Децата ни сбогуват се с Родината!

В далечината махат със ръце.

Мъката горчива като залп изригва

и воплите разтърсват раменете.

Децата ни отиват във чужбина...

Във синевата реем поглед празен.

"Отново ще се видим догодина!

Родината нехае... Нека Бог ви пази!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Geni-Liso (Гени)

Сигурна съм Ели, че познаваш тази болка...Аз вече 10 години живея с нея.
И аз си поплаквам, когато те чета.

2012-10-21T01:02:04+03:00
Enena (Елена Нинова)

БОЖИЧКО,ТИ РАЗСТЪРСИ И МОЙТЕ РАМЕНЕ,А СЪРЦЕТО МИ...ТЕЖКО МИ БЕШЕ,ЗАЩОТО ПРОЧЕТОХ НЯКОЛКО ПЪТИ ,А СЪЛЗИТЕ МИ НЕ СПИРАХА.КОЛКО ИСТИНСКО,КУФАРИ ,РАЗДЯЛА.ДО БОЛКА ПОЗНАТО.ИЗЖИВЯХ РАЗДЯЛАТА С ДЕЦАТА И РОДИНАТА ОТНОВО,А СИ МИСЛЕХ ,ЧЕ С ГОДИНИТЕ СЪМ ГО ПРЕЖИВЯЛА,НО НЕ И НЕ!

2012-10-20T15:57:20+03:00
Geni-Liso (Гени)

Благодаря, Таня! Много си права в разсъжденията си за Родината. Първата ми редакция беше: "Родината не може..." и може би така ще остане...
Но пък с"Държавата нехае..." бих изразила майчиният се гняв.
Още веднъж, благодаря!

2012-09-09T20:32:20+03:00
kampanula (Татяна)

Може би "държавата нехае" ще е по-добре. Родината е родният дом, семейството, приятелите, забележителната природа и всичко онова, което никой не може да ни отнеме - българската душа и българската кръв; спомените и надеждите. В този смисъл Родината е с нас, където и да сме.
Стихът е наситен с много тъга и същевременно с надежда - "Нека Бог ви пази!" Поздрави,Гени!

2012-09-08T15:11:56+03:00
Geni-Liso (Гени)

С всяка раздяла умира по нещо...
Благодаря, Сиси!

2012-09-07T12:55:36+03:00