Децата ни си тръгват
ДЕЦАТА НИ СИ ТРЪГВАТ
Децата ни си тръгват от Родината...
Понесли тежки куфари със спомени.
Изопнали лица, отиват за чужбина,
като листа, от бурята подгонени.
Децата ни тъгуват за Родината.
Обръщат се с очи от сълзи блеснали.
И бавно тръгват към поминъка си,
в сърцата болка и вина понесли...
Децата ни сбогуват се с Родината!
В далечината махат със ръце.
Мъката горчива като залп изригва
и воплите разтърсват раменете.
Децата ни отиват във чужбина...
Във синевата реем поглед празен.
"Отново ще се видим догодина!
Родината нехае... Нека Бог ви пази!"
© Гени All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
БОЖИЧКО,ТИ РАЗСТЪРСИ И МОЙТЕ РАМЕНЕ,А СЪРЦЕТО МИ...ТЕЖКО МИ БЕШЕ,ЗАЩОТО ПРОЧЕТОХ НЯКОЛКО ПЪТИ ,А СЪЛЗИТЕ МИ НЕ СПИРАХА.КОЛКО ИСТИНСКО,КУФАРИ ,РАЗДЯЛА.ДО БОЛКА ПОЗНАТО.ИЗЖИВЯХ РАЗДЯЛАТА С ДЕЦАТА И РОДИНАТА ОТНОВО,А СИ МИСЛЕХ ,ЧЕ С ГОДИНИТЕ СЪМ ГО ПРЕЖИВЯЛА,НО НЕ И НЕ!
-
Благодаря, Таня! Много си права в разсъжденията си за Родината. Първата ми редакция беше: "Родината не може..." и може би така ще остане...
Но пък с"Държавата нехае..." бих изразила майчиният се гняв.
Още веднъж, благодаря! -
Може би "държавата нехае" ще е по-добре. Родината е родният дом, семейството, приятелите, забележителната природа и всичко онова, което никой не може да ни отнеме - българската душа и българската кръв; спомените и надеждите. В този смисъл Родината е с нас, където и да сме.
Стихът е наситен с много тъга и същевременно с надежда - "Нека Бог ви пази!" Поздрави,Гени!
-
С всяка раздяла умира по нещо...
Благодаря, Сиси! -
"Родината нехае...Нека Бог ви пази"
Тъжно е , Гени! -
Съвременният "кръвен данък"...Благодаря, че ме четеш, Чоно.
-
Кети, Детелина, Анжамбман, благодаря, че съпреживяхте!
-
!
-
Това е тъжната истина. Стихотворението е хубаво. Поздрав!
-
Разплака ме, мила Гени!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И аз си поплаквам, когато те чета.