Aug 30, 2012, 2:53 PM

Децата ни си тръгват

  Poetry » Civic
3.1K 1 11

ДЕЦАТА НИ СИ ТРЪГВАТ

 

Децата ни си тръгват от Родината...

Понесли тежки куфари със спомени.

Изопнали лица, отиват за чужбина,

като листа, от бурята подгонени.

 

Децата ни тъгуват за Родината.

Обръщат се с очи от сълзи блеснали.

И бавно тръгват към поминъка си,

в сърцата болка и вина понесли...

 

Децата ни сбогуват се с Родината!

В далечината махат със ръце.

Мъката горчива като залп изригва

и воплите  разтърсват раменете.

 

Децата ни отиват във чужбина...

Във синевата реем поглед празен.

"Отново ще се видим догодина!

Родината нехае... Нека Бог ви пази!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гени All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сигурна съм Ели, че познаваш тази болка...Аз вече 10 години живея с нея.
    И аз си поплаквам, когато те чета.
  • БОЖИЧКО,ТИ РАЗСТЪРСИ И МОЙТЕ РАМЕНЕ,А СЪРЦЕТО МИ...ТЕЖКО МИ БЕШЕ,ЗАЩОТО ПРОЧЕТОХ НЯКОЛКО ПЪТИ ,А СЪЛЗИТЕ МИ НЕ СПИРАХА.КОЛКО ИСТИНСКО,КУФАРИ ,РАЗДЯЛА.ДО БОЛКА ПОЗНАТО.ИЗЖИВЯХ РАЗДЯЛАТА С ДЕЦАТА И РОДИНАТА ОТНОВО,А СИ МИСЛЕХ ,ЧЕ С ГОДИНИТЕ СЪМ ГО ПРЕЖИВЯЛА,НО НЕ И НЕ!
  • Благодаря, Таня! Много си права в разсъжденията си за Родината. Първата ми редакция беше: "Родината не може..." и може би така ще остане...
    Но пък с"Държавата нехае..." бих изразила майчиният се гняв.
    Още веднъж, благодаря!
  • Може би "държавата нехае" ще е по-добре. Родината е родният дом, семейството, приятелите, забележителната природа и всичко онова, което никой не може да ни отнеме - българската душа и българската кръв; спомените и надеждите. В този смисъл Родината е с нас, където и да сме.
    Стихът е наситен с много тъга и същевременно с надежда - "Нека Бог ви пази!" Поздрави,Гени!
  • С всяка раздяла умира по нещо...
    Благодаря, Сиси!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...